Карнавалът във Венеция

Венецианският  карнавал е най-голямото събитие и най-значимата част от Венецианския фестивал. Изкуството е заложено в многобройните си форми като музика, театър, танци и история.

Прочутият карнавал води началото си още от 1926 г., но търпи прекъсване от около два века. За първи път е проведен през XI век, a традицията отмира през VIII век. Обичаите се възраждат през 1979 г. с голям успех и до днес събитието е всеизвестен парад на зрелищни костюми, маски и жива музика

на открито, към които може да се присъедини всеки на просторния площад Сан Марко.

Карнавалът някога бил начин за преодоляване прекалената изява на знатен произход. Носенето на маски скривало всеки белег на принадлежност към определана социална класа. Днес, събитието е световно известно и около 3 000 000 посетители ежегодно идват до Венеция специално за случая. Провежда  се през десетте дни до Сирни Заговезни. Карнавалът е преди Великия пост..

В последните дни се провежда конкурс за най-добра маска, поставени в последния уикенд на Карнавала.

Венециански маски са от кожа или стъкло, изкусно окрасени със скъпоценни камъни и богато обагрени. Оригиналните маски обикновено са с по-прост дизайн и декорация и имат по-скоро символичен вид и практическа функция. Днес, повечето от тях са направени с прилагането на гипс и са ръчно рисувани. Акцентира се на естествените материали и пера.

Познатото наименование ‘bauta” (baùtta) е маска върху цялото лице с демоничен вид, със заострена брадичка, леко оформен нос, но без уста. Маската прикрива идентичността на този, който я носи.

През VIII век Bauta е задължително носена при вземане на политически решения, тъй като всички граждани били длъжни да действат анонимно. Само гражданите имали правото да използват Bauta. Те гарантирали свобода, равенство и демокрации.

Венецианският  карнавал е най-голямото събитие и най-значимата част от Венецианския фестивал. Изкуството е заложено в многобройните си форми като музика, театър, танци и история.

Прочутият карнавал води началото си още от 1926 г., но търпи прекъсване от около два века. За първи път е проведен през XI век, a традицията отмира през VIII век. Обичаите се възраждат през 1979 г. с голям успех и до днес събитието е всеизвестен парад на зрелищни костюми, маски и жива музика на открито, към които може може да се присъедини всеки на просторния площад Сан Марко.

Карнавалът някога бил начин за преодоляване прекалената изява на знатен произход. Носенето на маски скривало всеки белег на принадлежност към определана социална класа.

Днес, събитието е световно известно и около 3 000 000 посетители ежегодно идват до Венеция специално за случая. Провежда  се през десетте дни до Сирни Заговезни. Карнавалът е преди Великия пост..

В последните дни се провежда конкурс за най-добра маска, поставени в последния уикенд на Карнавала.

Венециански маски са от кожа или стъкло, изкусно окрасени със скъпоценни камъни и богато обагрени. Оригиналните маски обикновено са с по-прост дизайн и декорация и имат по-скоро символичен вид и практическа функция. Днес, повечето от тях са направени с прилагането на гипс и са ръчно рисувани. Акцентира се на естествените материали и пера.

Познатото наименование ‘bauta” (baùtta) е маска върху цялото лице с демоничен вид, със заострена брадичка, леко оформен нос, но без уста. Маската прикрива идентичността на този, който я носи.

През VIII век Bauta е задължително носена при вземане на политически решения, тъй като всички граждани били длъжни да действат анонимно. Само гражданите имали правото да използват Bauta. Те гарантирали свобода, равенство и демокрации.

‘Volto’ е по-често срещана маска, която се използва във Венеция в продължение на векове.

‘Mascherari’ маските представляват лица, излети върху мазилка в различни форми и с изключително внимание към детайла.

‘Gatto’ са маските , съчетали готически елементи.

Изкуството за създаване на карнавални маски е усъвършенствано през годините от най-добрите занаятчии.

Карнавалът, предвиден  тази година от 4 до 21 февруари 2012 г., предлага богата програма от шоу програми, музикални концерти, и театрално изкуство.

Главната сцена обичайно е площад Сан Марко, където хората имат възможността да се насладят на незабравимо пътуване назад в миналото. Гледката на плаващи гондоли допринасят за очарователност и романтика на преживяването и за усещане на истинския венециански дух.

Кукери в България

Кукерството е български обреден ритуал, провеждан в периода около Коледните празници, Нова Година или Заговезни.Символиката на кукерството означава начин да се плашат и прогонят злите духове и студа. Вярва се, че обредните действия спомагат за плодородие, добра реколкта от оране и сеитба и за здраве.

Още в миналото мъже, маскирани и облечени в кукерски дрехи посещавали домовете на хората през нощта още преди изгрев, а след това се събирали на площада, за да танцуват и забавляват хората. И тогава, както днес, костюмите покривали по-голямата част на тялото и били богато украсени. Носели се дървени маски, наподобяващи лица на животни и големи камбани, прикрепяни към колана.

Ритуалът и времето на провеждане се различава в зависимост от региона. В Източна България, например, празникът се организира в периода между Месни и Сирни Заговезни (Сирница), докато в западната част той е между Коледа и Богоявление. Днес най-често Кукеровден се отбелязва точно в деня на Сирни Заговезни.

Кукерските игри са изпълняват само от мъже. Обредните ритуали са много и различни. В някои селища през нощта срещу Нова година се изпълнява обичаят „камили”. Кукерите са наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, сурати или джамалари. Ритуалът има тракийски произход. Някога обичаят се провеждал чест на тракийския бог на веселието Дионисий и посрещането на земеделската Нова година. До днес кукерството отбелязва отминаване на зимата и наближаване на лятното плодородие.В България кукерският събор се свързва с фолклора ни и се провежда с много танци, забавление и театрални изяви. Подобни ритуали днес има в Румъния, Сърбия, Молдова, Гърция и Македония. Маскираните фигури в Молдова са известни като Kapra, в Мунтения като Brezaia, като Cerbul в Буковина и Turca в Трансилвания.

Подобни на нашите карнавални маски съществуват в Италия на остров Сардиния. Италианските кукери мамутонес (mamutones) носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси. Сходен е и ритуалът Виханера, отбелязван от испанските кукери зарамакос в Кантабрия, Испания. Кукери има също и в Полша, Унгария и Словкия.

Октоберфест (Oktoberfest)

Октоберфест (Oktoberfest) е 16-дневен фестивал, провеждан ежегодно в ливадите Терезия в Мюнхен, Бавария, Германия. Той продължва 16 дни от края на септември до първия уикенд през октомври. Това е едно от най-известните събития в Германия, най-големият народен празник в света. Ежегодно на него присъстват повече от 5 милиона души от различни националности.

Фестът е неизменна част от баварската култура. За първи път Октоберфест се провежда на 17 октомври 1810 г. в чест на сватбата на Лудвиг Баварски и принцеса Терезия. Тогава вместо днешния Октоберфест се организират конни състезания в райнона, наречен оттогава с името в чест на принцесата. Конни надбягванияте в присъствието на кралското семейство, бележат края на събитието, което се чества като празник за цяла Бавария. Решението да се повтари организацията на конните надбягвания в следващата година е в основата на традицията на Октоберфест. През 1811 г. се организира селскостопанско шоу за насърчаване на Баварското селско стопанство, през 1816г. и карнавални мероприятия.

До 1819 г. се провежда ежегодно като е финансиран от частни средства. В първите години не се продавала бира. Продажбата на алкохол и храна се разрешава в последствие, в началото продавани на щандове, а в края на XIX век се и на първите появили се халета. През 1880 г. празникът се осветява за първи път с електричество.

През 1892 г. се появява и първата стъклена халба бира. Традиционно бирата на Октоберфест се продава в еднолитрови халби. За празника мюнхенските пивоварници правят специална бира (Wiesn Märzen) с по-високо алкохолно съдържание (около 6%). Тя задължително трябва да бъде произведена в рамките на града на Мюнхен и да отговаря на строги критерии, за да бъде определена като Октоберфест Бира. Повреме на фествала се консумират с около 7 милиона литра.

Посетителите могат да се насладят на голямо разнообразие от традиционни храни като Hendl (пилешко), Schweinebraten (печено свинско), Schweinshaxe (скара шунка скакателната става), Steckerlfisch (печена риба на пръчка), Würstl (колбаси) заедно с Brezn (Pretzel), Kasspatzn knödel (кнедли на картофи или хляб), (сирене юфка), Reiberdatschi (картофени палачинки), кисело зеле или Rotkohl / Blaukraut (червено зеле).

До XIX век се организират нестандартни забавления като катерене по дървета, тичане с чували, игри на кегли и танци. Днес развлеченията включват увеселителни влакчета, виенско колело, въртележки и много други. Традиционните посетители носят характерни Баварски шапки (Tirolerhüte), които имат кичур от козина на коза. В Германия козешката козина  е високо ценена и най-скъпо продавана. Колкото повече кичури от козина коса носят гостът на шапката си, за толкова по-богат се счита той.

В периода от 1810 г. до 2008 г. Октоберфест не се е провеждал общо 24 пъти, което се дължи на епидемии, холера и военни действия и хиперинфлация.

След като на Октоберфест други големи панаири в Германия са Cranger Kirmes, най-големият панаир в Северен Рейн-Вестфалия с 4,7 милиона посетители, Rheinkirmes в Дюселдорф, най-големият панаир по река Рейн и Freimarkt в Бремен, най-старият панаир в Германия, се провежда от 1035 г. и най-големият панаир в северната част на Германия).

Известен е и Schützenfest, който е най-големият световен панаир за стрелци в Хановер с около 2 милиона посетители годишно.